Малик с доста по-уверени стъпки от дебюта си. Всичко е офбийт в полумраците и ароматните часове, между истините и крайностите. Технически изпипан, сериозно красиво заснет и съвсем деликатно монтиран.
Тук е и Вярата на режисьора, тук е и Природата, и всичко, просто зрителят е по-различен или не чак толкова обособен, но в конкретната посока. Цялото нещо с по-различен скелет, представено от колоритен разказвач.
Прави киното си по един малко необикновен и изненадващ начин. Атмосферичен, обаятелен, но и истински жив, макар и в предимно красиви снимки. Загатва и прескача, усуква се около трагедията и грозното и скрит в меланхолия дава романтичен взор. Но кафеникавата меланхолия тук е и често хладна, поначало непристъпна, но може би и само поначало. Хем истински, хем и болно патриотично американски. Но със срамежлив характер и само с обособени разнородни черти, които загатват, но и не показват общата точка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар