вторник, 20 септември 2011 г.

Blood for Dracula (1974)

тук нещата като че ли сработват повече като история от Франкенщайн. атмосферата е съвсем различна, заразлика от гор сцените и по-силната му натуралност. подобаващо мрачно мистериозна и сексуално богата. Джо Даллесандро е отново представител на работната и слугуваща класа, увличащ се по руската революция и силата на пролетариата, виждайки уверено падението на аристократизма и извършвайки личната си революция към края. Човек на едно Ново време, алфа+ мъжкар без ценностна система и без да издаваме издайническия му ръст. на това силно се противопоставя образа на вампира, изигран от удо киер отново. болнав, затворен, търсещ чистотата на девствеността, чувствителен, желаещ женско внимание. Дракула като жертва на нуждите си, като наплашено животно вместо звяр. повреден хищник от една минала епоха. обръщане на представи, слабост, меланхолично поведение, породено от липса на внимание. романтична вглъбеност, обратна его страна на д-р франкенщайн.
not dreaming, waiting времената са били интересни и подобно съдържание също. въпросът е докъде стига попкултурното миксиране на идеи и послания на повърхността с реалното навътре. на места доста сериозен. и на двете места представя различно противопоставяне на класи, подтикнати от различни психологични подбуди. гледа се в огледалото, но образ няма, не съществува, само другите го виждат, а огледалото прави реалността още по-реална, поне зрително. ухапването е изкривен любовен акт, носещ същата наслада, както определените прониквания от другия филм, но този път за жертвите. равнозначно и на обезчестяване, поставящо под контрол. Но има и още една страна, обеднялата и прогнила отвътре европейска аристокрация, носеща само прашасал спомен за заслужена бляскавост и достойнства. Докато го гледах, задълбал нанякъде, не обърнах нужното внимание колко принудено и непринудено забавен, просташки е. Вината е комплексна, от реплики и полуабсурдни роли, водени от Удо Киер и допълнение от присъствие на Висконти и Полански и въобще цялото отношение. С припомняне на сцени и идеи, впечатленията се натрупват в една заслужено култова съвкупност и запомнящ се филм.

неделя, 18 септември 2011 г.

Today is the Day


Today is the Day са американци от Nashville, Tennessee със солидно минало и 9 дългосвирещи албума с последен от настоящата. Не знам кой и как или самите те са се крили досега от мен, но най-вероятно е заради името, предразполагащо към зализан метълкор с 80-тарски влияния. Обичам да асоциирам с други групи и се наемам да ги виждам като смесица от Pig Destroyer, Converge и да кажем Korn или Deftones с депресираната алтернативност и нетолкова наблягането на музициране. И напълно ненормален вокал, добавящ още повече уникалност, а сега приличащ на много ядосан чичка.
Напълно самобитна група, минаваща между влияния и стилове с хаотична лудост и болезнена неудобна искреност.