Мартин с ударение на а-то е с физиономия и донякъде присъствие на нещо средно между невъзмъжали Удо Киер и Джон Малкович. Дали е случайно, че такива образи винаги са рисувани с близки черти. Най-близката асоциация като дори пряко влияние е с небезизвестния едноименен персонаж от Декстър. Гледната точка е подобна, историята върви с главния герой, който дори се опитва да води нормалния си живот, а като отидем и в подробности близостите са още повече.
Мартин вампир ли е наистина или човек с доста проблеми, чудовище или човек. Ромеро е повече при рационалната страна като че ли, но не отрича всичко останало. История за момче социопат, прескачащо обществен, религиозен, човешки морал и явно объркано, но може би не толкова повече от всички останали, съпътствано от мрака, който понякога наистина се материализира, макар и облечен прагматично.
Реална граница между човека и животното няма. Харизматичността на героя е в красивото, добро лице, преминаваща от загадъчност към зловещите нюанси и вече контрастиращите действия. Не се откриват много от пластовете на Мартин, но в крайна сметка зрителят може да го разбере или поне да види по-навътре.
Филмът е малък с дух на независимо кино и с дървените черти, познати и от зомби историите на Ромеро. Без да му липсва атмосфера макар и пред видната незаинтерсованост или неумение към актьорската игра и химията, попиваща в историята.
