Lana Del Rey

Aмериканска съвсем прясно новоизлюпена като популярност певица. Грейнала в ютуб наскоро с клипа Video Games и нов имидж след дори издаден нелош незнаен албум. Лана Дел Рей е псевдоним, идващ от актрисата Лана Търнър и някакъв грозен модел Форд, всичко съвсем по американски. Не идва и зле сравнението и поставянето във филм на Линч, откъдето и всъщност научих за нея тук. Музиката спокойно минава за любовно ученическа, но няколко дена ме преследват двете песни, излезли набързо в EP. По един сладникаво магнетично спокоен начин се намърдва между всякакви неща с ясно съзнание и незаинтерсованост. Доброто американско момиче, минало през доста загадъчни и странни моменти, наричаща се "gangsta Nancy Sinatra". Съвсем скоро се очаква да се появи и новият албум.

Away with Words (1999)

Режисьорски филм на Кристофър Дойл, чиито услуги като оператор са ползвани от не едно известнo име, а разни хора посягат към филми само заради отличителния му топъл кехлибарен стил. С Уонг Кар Вай е направил 8 и вероятно немалко време е прекарал на азиатска територия, заобиоколен от всякакви странности и безумия, та да излязат наяве тука. Нещо като бийт сайберпънк артхаус с речитатив като от Бъроуз в мечтателно, наивно прозряващ, детски личен тон и много жива артистичност. Сменят се прелестни кадри и настроения в топъл бонбонен трип с поетично отнесен мечтателен и зареждащ тон. Настроението е носталгично, меланхолично и човешко между малко морска мъгла, улична пиянска романтика и търсенето на другия.

The Bird With The Crystal Plumage (1970)

Зрител и главният герой във филма стават пряк свидетел на опит за убийство в задушаваща клаустрофобична безпомощност. Загадката се разкрива постепенно, в постоянно отъждествяване и въвличане в нея. Дебютът на небезизвестния Дарио Ардженто. Ключовата дума е "стилен", а жанрът е giallo. Първо в литературата, а след това и в киното, мистериозни булевардни криминални истории, преплитащи брутални убийства и наситени с еротични нюанси. Другото име е Виторио Стораро, снимал "Конформистът", "Апокалипсис, сега" и не само, но би трябвало да се спомене и Мориконе, но само като фон. Тук претенциозността зад кадър все още е умерена и за добро или лошо далеч от самоцел. Заедно с липсата на гор сцени може да му се лепне етикет беззъб, но това добавя определена завършеност на филма, махайки остаряващите окови на специалните ефекти. Ардженто задава отрано стандарти само загатвайки какво ще предстои нататък. Сюжет и герои за фон в една езотерична сюрреалистичност, добиваща най-ярки очертания в ритуално бавно изпълнените фетишизирани убийства.