Tides from Nebula, Midas Fall, Mental Architects - 19.XI.2011, The Box

Последното от редица събития, организирани от "Post-Rock Bulgaria", но само за тази година.
Самочувствие е да се намъкнеш в някаква структура и ред, да изградиш скелет по зададени части и да се влееш напълно без каквато и да е несигурност. Поляците Tides from Nebula поздравиха като по учебник миналите две групи - българите Mental Architects и симпатичните Midas Fall със запомнящата се вокалистка, която постоянно ме носеше към мрачната нежна обреченост от гласа на Лив Кристън в старите времена на Theatre of Tragedy. Но звездите бяха именно поляците, които с наближаването на времето, до което позволява пребиваването в тесния The Box, формално се махнаха от сцената, за да се върнат минути по-късно и да закрият прекрасната вечер с може би най-известната си композиция. През последните години post rock/metal сцената направо избухна, утвърдиха се имена и характерно звучене и е някак странно инструментална група от по-затънтената част на Европа да напълни макар и не толкова голямо помещение. Полската метъл сцена отдавна е затвърдила името си, пък и киното им има своите международни представители, но Tides from Nebula със свирене, с музика и присъствие показаха буквално, че са наравно с най-известните и заслужили имена в цялата "пост" сцена. С никакво колебание ни разходиха из познатото пространството и по-далеч, разчупваха обвивката на материалното и ни караха да търсим надълбоко, а след това отново ни запращаха до най-отдалечени кътчета с грандиозни картини, нарушени от последващи спокойствие и чистота. Дори тежката мараня не наруши богатия трип, чиито вдъхновител бяха няколко момчета, които без проблем се заиграваха с музикалните клишета на въпросната музика и показаха собствено лице, без дори да се отдалечат за малко утъпкания път точно като голяма група, каквато са.

Buio Omega (1979)

Beyond the Darkness по английско представяне е болна, нискобюджетна, дървена история. По-точно надървена като се има предвид по-широката известност на режисьора Joe D'Amato в adult продукциите. Но дали поради запознатостта с тоя факт, постоянно ми изникваше впечатление за странна нестандартност, технически въвличаща героя в познат перверзен начин. Сюжетът не нищо завъртяно или изненадващо, нищо особено като цяло, но се развива като изцяло от друга страна, подчинена на съвсем различна гледна точка. Дървената актьорска игра, разните натрапващи се дефекти и безумия, които биха изглеждали комично ако имаше на какво рационално да се облегнем, заедно с видео качеството, и тук-там щипки реалност, изграждат сюрреалистично усещане като в кошмар или лош трип. Но пък в голяма степен лишено от позната емоционалност, освен само долавящият се извратен черен хумор.