Поп психоанализа с разнищване на сънища, комплекси и травми + малко Дали, за да има и отворена вратичка. Всичко в директен noir, движен от напрегната история и сладката Ингрид Бергман като влюбена психиатърка, правеща се на детектив в компанията на дървения Грегъри Пек, с който така и не създават ясни искрици докрая.
Под умелото разказване на Хичкок филмът така и не дотежава, въпреки някои недостатъци. Не може да се бори с най-добрите сред многобройната му филмография, но пък с доловимо усещане за култовост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар