Последното от редица събития, организирани от "Post-Rock Bulgaria", но само за тази година.
Самочувствие е да се намъкнеш в някаква структура и ред, да изградиш скелет по зададени части и да се влееш напълно без каквато и да е несигурност. Поляците Tides from Nebula поздравиха като по учебник миналите две групи - българите Mental Architects и симпатичните Midas Fall със запомнящата се вокалистка, която постоянно ме носеше към мрачната нежна обреченост от гласа на Лив Кристън в старите времена на Theatre of Tragedy. Но звездите бяха именно поляците, които с наближаването на времето, до което позволява пребиваването в тесния The Box, формално се махнаха от сцената, за да се върнат минути по-късно и да закрият прекрасната вечер с може би най-известната си композиция. През последните години post rock/metal сцената направо избухна, утвърдиха се имена и характерно звучене и е някак странно инструментална група от по-затънтената част на Европа да напълни макар и не толкова голямо помещение. Полската метъл сцена отдавна е затвърдила името си, пък и киното им има своите международни представители, но Tides from Nebula със свирене, с музика и присъствие показаха буквално, че са наравно с най-известните и заслужили имена в цялата "пост" сцена. С никакво колебание ни разходиха из познатото пространството и по-далеч, разчупваха обвивката на материалното и ни караха да търсим надълбоко, а след това отново ни запращаха до най-отдалечени кътчета с грандиозни картини, нарушени от последващи спокойствие и чистота. Дори тежката мараня не наруши богатия трип, чиито вдъхновител бяха няколко момчета, които без проблем се заиграваха с музикалните клишета на въпросната музика и показаха собствено лице, без дори да се отдалечат за малко утъпкания път точно като голяма група, каквато са.
Самочувствие е да се намъкнеш в някаква структура и ред, да изградиш скелет по зададени части и да се влееш напълно без каквато и да е несигурност. Поляците Tides from Nebula поздравиха като по учебник миналите две групи - българите Mental Architects и симпатичните Midas Fall със запомнящата се вокалистка, която постоянно ме носеше към мрачната нежна обреченост от гласа на Лив Кристън в старите времена на Theatre of Tragedy. Но звездите бяха именно поляците, които с наближаването на времето, до което позволява пребиваването в тесния The Box, формално се махнаха от сцената, за да се върнат минути по-късно и да закрият прекрасната вечер с може би най-известната си композиция. През последните години post rock/metal сцената направо избухна, утвърдиха се имена и характерно звучене и е някак странно инструментална група от по-затънтената част на Европа да напълни макар и не толкова голямо помещение. Полската метъл сцена отдавна е затвърдила името си, пък и киното им има своите международни представители, но Tides from Nebula със свирене, с музика и присъствие показаха буквално, че са наравно с най-известните и заслужили имена в цялата "пост" сцена. С никакво колебание ни разходиха из познатото пространството и по-далеч, разчупваха обвивката на материалното и ни караха да търсим надълбоко, а след това отново ни запращаха до най-отдалечени кътчета с грандиозни картини, нарушени от последващи спокойствие и чистота. Дори тежката мараня не наруши богатия трип, чиито вдъхновител бяха няколко момчета, които без проблем се заиграваха с музикалните клишета на въпросната музика и показаха собствено лице, без дори да се отдалечат за малко утъпкания път точно като голяма група, каквато са.
Няма коментари:
Публикуване на коментар