От ранните филми на унгареца Бела Тар, когато все още отстъпва място на цветовете, избледняващи както в самия филм, така и в творчеството му. Като трагедия, поставена в обикновена битова пост-социалистическа драма. Хипстърски артхаус с постоянно борещи се няколко цвята, оправдан в прорязващото усещане и оголване на характерите в обикновените ситуации. Нaкъсан от сцена в сцена и диалог в диалог, прекалено истински и особено красноречив, студен и меланхоличен. Усещането за изкуственост и визитна картичка остава като вкус, но цялостният стил, студен, че чак режещ, го измества. Характерите се сблъскват, както светлините, променящи се с общото поле на разпространение, но след това отното заискряват самостоятелно. Претенциозността може да се прости заради странно магическия битовизъм.
Бела Тар е творец, поставян на едно с Тарковски и Бергман, но това все още ми убягва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар