Сух и дращещ, lo-fi, сглобен от архивни кадри, филмът е от предимно информативен и съобщаващ тип с лек, недразнещ и не напълно ориентиран пропаганден тон в грубо разрязване на Американската мечта. Гласът зад кадър разказва и допълва, остава като фон, а самият кадър е често изпълнен от стряскащата брутална действителност. Убийството е нишката, която обособява отделните истории, приемайки множество форми. Представен е актът на отнемане на живот, често преднамерен и сурово обмислен. Убийства, подтикнати от съвсем различни причини и често облечени в праведна цел. Показани са най-популярни имена и събития в САЩ от отминалия век и въпреки структурата на изреждане и използване на чужди материали успява ако не да проникне в дълбочина, то да погледне към една тъмна пропаст, притаила злоба, ярост, отчуждение, отговорът на всичко, което не приемаме или просто най-древни и необясними арехтипи и то без да губи посока. Една линия, спускаща се свирепо и мрачно, разклонявайки се в най-различни ниши от всекидневен характер, която успява умело да съшие документални кадри и автономно прескача между проблеми и факти дори зад вниманието на масата без спекулации, без разнищване и без драматизма на вечерните новини. Единствените въпроси, които задава съвсем пряко, са свързани с достъпа на оръжие до обикновените хора и функционалността на съдебната система, и то от обикновената житейска гледна точка.
Ето и откъс с най-симпатичния измежду показаните, чиито глас познавах само от встъплението на The Berzerker - Forever.
Няма коментари:
Публикуване на коментар