много лесно от тъмнината се появяват образите и в двете посоки и става ясно, че всъщност не е тъмнина а абстрактната граница, която не съществува, но разделя. последното нещо, което чу тази сутрин преди да се събудиш или в съглашение със спомена от последния хит. някой се разходжа върху гроба ти и този някой си ти, почуква леко от другата страна да ти напомни, че си ти. в бързия майндфак дори си спомняш за врата, която при ясно съзнание много рядко се е отваряла. "personal jesus", без да ги обожавам, twin peaks и една крайно индивидуалистично фрапираща сцена от екшън с Чарлз Бронсън, която нямам представа какво съдържаше, но доведе много плашещо надълбоко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар