Заглавието е подвеждащо и объркващо повличащо в посока познатата изградена масово зомби визия и структура. Изникват сами неминуемо определени очаквания и това при сблъсъка с малко по-различната реалност, която разглежда Фулчи с още два подобни филма в своеобразната трилогия, създава известно объркване в зрителя или конкретно в мен. А самият сюжет по едно време зомбясва съвсем, макар ударението да е върху едно кошмарно зло с различни проявления, но и общи очертания. Цялото нещо е облечено в познатите поостарели гор сцени, които днес съвсем рядко бихме видели в известен филм. Няма го и познатото хорър манипулативно усещане, макар че такива черти има, има си и "па" моментите, но като драма с хорър елементи без обичайното драматизиране и емоции. Хорър черти и елементи в нехорър филм или приказка за злото без много метафоризиране за сблъсъка на едно обикновено и ежедневно добро срещу мистериозно, тероризиращо зло. На повърхността няма от какво да се объркаш, но като че ли основата е съвсем различна. Разсъжденията вървят в посоката и съмнението какво същество е всъщност италианецът, но със сигурност присъства артистичният подход.
Следи се не толкова самото Зло, колкото проявленията му в уродливи форми, а дори и в човешко психическо изкривяване със слабост пробивания на глави и доста кървави сълзи. Героите се обособяват в различни моменти, придобиват, губят важност, допирайки се до ядрото, което е някъде между тях и отворените адови врати, служейки на историята и измествайки ударението на съвсем различно място. Въпреки че всеки фен на жанра би си харесал нещо в многообразието на проявленията на болното въображение, не всеки би се хванал на общия тон на това кино.
Няма коментари:
Публикуване на коментар